Българската литература в голяма степен е невидима в чужбина и

„ Българската литература в огромна степен е невидима в чужбина и ние това би трябвало да го знаем и да си го споделяме “. Това разяснява писателят Георги Господинов по време на семинара „ Художествена литература и превод: превод и рецепция на българската литература в чужбина “, съобщи Българска телеграфна агенция.

Господинов описа, че в най-хубавите, съгласно него, книжарници в чужбина има разнообразни секции с френска, испанска, турска и други литератури, само че няма такава с българска литература. Вместо това, по една-две книги от български създатели могат да бъдат открити в секция за славянска литература. „ Това, което липсва и това, което би трябвало да вършим, е да подреждаме едно невидимо рафтче с българска литература в книжарниците на света “, уточни създателят на „ Времеубежище “.

Според писателя непознаването на българската литература отвън границите на страната води до появяването на стандарти. Той даде образец с показване на книгата си „ Естествен разказ “ в превод на немски език в Берлин. „ Една жена от публиката, очевидно недоволна от видяното и чутото, сподели: „ Аз чаках други неща от вас като български публицист “, описа Господинов. От диалога им е станало ясно, че читателката е очаквала книгата да споделя за историята на страната ни от интервала преди Освобождението.

„ Усеща се това стереотипизиране. Когато идваш от Балканите, ти влизаш непосредствено в екзотиката. А пък за немските писатели и огромните литератури са оставени огромните въпроси “, сподели още Георги Господинов. Той разяснява, че българските създатели би трябвало да се борят за правото на литературите на дребните езици да приказват за огромните неща. И добави, че въпросът за стандарта е двустранен. „ Ние не сме почтени “, уточни писателят. Господинов разяснява още, че съгласно неговия опит, персоналните и съответните истории са тези, които карат читателя да се вълнува.

Темата за превода като метод за преместване на послания и литература отвън границите на страната бе във фокуса на семинара. „ Преводът е тип транспорт, което разчитаме и в етимологията на думата – превеждане през нещо “, сподели доцент Елка Димитрова, зам.-директор на ИЛ-БАН.

Според нея, преводачът е виновен за това читателят да разбере различността на културата или времето на истинския текст. Тя разяснява, че преводът е освен низ от думи, съответстващи на други думи, само че и преместване в различен свят. „ Изглежда ми наивно да се заблуждаваме, че преведеният текст може да бъде еднакъв на оригинала, колкото и да е съсредоточен в него “, добави доцент Елка Димитрова.

„ Всеки текст е артикул на една поетика “, разяснява аржентинският доктор Еухенио Лопес Ариасу. В рамките на форума той приказва за работата си по преводите на испански език на „ Обесването на Васил Левски “ от Христо Ботев и „ Славеите пеят “ от Константин Павлов.

Д-р Ариасу съпостави двете творби и уточни, че творбата на Ботев е ария, като нейният темп идва от музиката, до момента в който в тази на Павлов се следи липса на рима. При Ботев природата е сантиментална, до момента в който при Павлов градът замества природата, сподели още експертът по славистика.

Започването от ритъма, а не от смисъла е единствената относителна гаранция, че формата и наличието се приближават оригинала, разяснява доктор Ариасу. „ Само по този метод, съгласно мен, посредством хващане на една поетика от друга поетика, може да се реализира освен книжовен, само че и лиричен превод “, добави той.